Колко дълъг е пътят нататък
Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър,
и оставя по лицето ми гореща следа.
Колко пъти се мъчих сълзите да скрия,
преди да заминеш си обещахме това,
Луната вижда всичко и ме кара да трия,
а аз пълня бутилка след бутилка с тъга.....
Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Вълните ти, милват брега ми с тъжна мисъл,
напоени дълбоко с твойта топлина
и даже морския бриз от болка е утихнал,
погален от падаща звезда,
а корабът ти пътува несвикнал,
да изпраща назад новина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
