Колко дълъг е пътят нататък
Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър,
и оставя по лицето ми гореща следа.
Колко пъти се мъчих сълзите да скрия,
преди да заминеш си обещахме това,
Луната вижда всичко и ме кара да трия,
а аз пълня бутилка след бутилка с тъга.....
Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Вълните ти, милват брега ми с тъжна мисъл,
напоени дълбоко с твойта топлина
и даже морския бриз от болка е утихнал,
погален от падаща звезда,
а корабът ти пътува несвикнал,
да изпраща назад новина...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Валка, около мене има много сродни души, чувствам се богата, защото богат не е този който има пари - а този, който нищо не му липсва.
Ван Смит, дори да вали навънка - щом нося слънцето в сърцето си - всичко ми е слънчево
-
Тъга прозира от стиха ти, Светле. Ти си силна и вярвам че преодолееш това чувство! И слънце ще изгрее и на твоя дом!
-
Труден въпрос, Светле, особено след като няма кой да отговори.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубав и ведър слънчев ден!