Колко ли
Колко е тъжна,
колко е пуста,
тая "душевна хармония".
Няма да трепне,
ни да подскочи,
сърце ми, в любовна симфония.
Колко са черни
и примирени,
очите ми - сенки среднощни.
Изкачвах за тебе
пътеки най-стръмни,
и драпах с нозете си, мощни.
Колко е празен,
колко самотен е,
вятърът - източен, морски.
Вглеждам се, някак,
почти като втренчване,
в лицата, посърнали, хорски.
Колко съм дала
и колко ли взел си...
Не искам. Не чакам награда.
В сърцето си, каза,
че мен приютил си,
но то е бодлива ограда.
Катерих я, дълго,
и цяла във рани, усмихвах се,
с мъничко вяра.
Сега, полужива,
(Почти в примирение),
паля свещта си
....и нека догаря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елмаз Все права защищены
