3.11.2020 г., 14:25 ч.

Колко ли 

  Поезия » Любовна
338 0 5

Колко е тъжна, 
колко е пуста, 
тая "душевна хармония".
Няма да трепне,
ни да подскочи,
сърце ми, в любовна симфония.
Колко са черни
и примирени, 
очите ми - сенки среднощни.
Изкачвах за тебе
пътеки най-стръмни,
и драпах с нозете си, мощни.
Колко е празен,
колко самотен е,
вятърът - източен, морски.
Вглеждам се, някак,
почти като втренчване,
в лицата, посърнали, хорски.
Колко съм дала
и колко ли взел си...
Не искам. Не чакам награда. 
В сърцето си, каза,
че мен приютил си,
но то е бодлива ограда.
Катерих я, дълго,
и цяла във рани, усмихвах се,
с мъничко вяра.
Сега, полужива,
(Почти в примирение),
паля свещта си

 

....и  нека догаря.

 

© Елмаз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??