18 апр. 2013 г., 14:37

Kолко ми е трудно пак да се откажа

1.4K 0 1

Грешките си от миналото не повтарям,
всяка врата след себе си затварям,
така в душата ми не става течение,
това понякога е единственото решение.
Не съм променен, не съм по-различен,
все същия съм, същия романтичен.
Сега вървя на тази улица по паважа
и мисля си, колко ми е трудно пак да се откажа,
да загърбя всичко, всички дни и часове,
да се изправя сам срещу тези ветрове.
Не търся съдба, нито път, а само пътека,
която да ме отведе до тебе полека...
Но животът не чака, а тече и тече,
и аз не знам, тук ли си или надалече?
Има ли те или си красива измислица,
тук ли си или отлиташ, като птица!
И тази вечер не спя, но те сънувам
и в мойте мисли пак твоето лице рисувам.
Обичам те усмихната - каквато си,
когато си със пуснати или вързани коси.
Сляп съм и не виждам накъде вървя,
само знам, че съм тук на улицата, на паважа,
о, колко ми е трудно пак да се откажа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...