18.04.2013 г., 14:37

Kолко ми е трудно пак да се откажа

1.4K 0 1

Грешките си от миналото не повтарям,
всяка врата след себе си затварям,
така в душата ми не става течение,
това понякога е единственото решение.
Не съм променен, не съм по-различен,
все същия съм, същия романтичен.
Сега вървя на тази улица по паважа
и мисля си, колко ми е трудно пак да се откажа,
да загърбя всичко, всички дни и часове,
да се изправя сам срещу тези ветрове.
Не търся съдба, нито път, а само пътека,
която да ме отведе до тебе полека...
Но животът не чака, а тече и тече,
и аз не знам, тук ли си или надалече?
Има ли те или си красива измислица,
тук ли си или отлиташ, като птица!
И тази вечер не спя, но те сънувам
и в мойте мисли пак твоето лице рисувам.
Обичам те усмихната - каквато си,
когато си със пуснати или вързани коси.
Сляп съм и не виждам накъде вървя,
само знам, че съм тук на улицата, на паважа,
о, колко ми е трудно пак да се откажа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...