5 июн. 2019 г., 16:02
Ослепях да гледам колко много мъка има на земята.
Боледува моята душа.
Оглушах да чувам писъците на тъгата.
Онемях, защото нямам думи да я изрека.
Не издържам...
просяци да молят за стотинки,
късче хляб или вода.
Някой във боклука рожба изоставил,
друг почернил нечия съдба.
И вървя безропотна в тълпата,
хиляди обиди срещат моя ден.
Обещания за вярност, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация