Колко много мъка има по света
Ослепях да гледам колко много мъка има на земята.
Боледува моята душа.
Оглушах да чувам писъците на тъгата.
Онемях, защото нямам думи да я изрека.
Не издържам...
просяци да молят за стотинки,
късче хляб или вода.
Някой във боклука рожба изоставил,
друг почернил нечия съдба.
И вървя безропотна в тълпата,
хиляди обиди срещат моя ден.
Обещания за вярност,
а страстта любов предава
и от тази лудост някой е ранен.
Разминавам се със ласкави целувки,
от предателства коварни,
на приятели добри.
Алчността платила със душата,
не желаее щастието да дели.
Някъде на детската площадка,
кученце ухапало дете,
кученцето мъничко, домашно,
ала днеска вече не.
Другаде на някоя операционна маса,
пациент безпомощен лежи,
смело бори се със рака,
живота свой да продължи...
А сърцето ми умира бавно,
щом погледна майки и бащи.
Посрещат старините плахи,
за някои ненужни,
захвърлени в студа сами.
Не, не искам да повярвам
как във тази мъка,
богатият се хвали кой какво си има,
а бедния горкия, бедния...
го чака тежка зима.
Но и богатите заплакват,
когато нещо им отнемат.
Колко много мъка има
щом вярата ни вземат!
И от тази болка душата ми все още
боледува...Каквото и лекарство
да ѝ дам, щом мъката я има,
няма да се излекува!
© Цветето Б. All rights reserved.
