17 окт. 2013 г., 11:13

Колко му трябва на човека...

657 0 5

Колко му трябва на човека...

 

Докосвоне. С ръка и мисъл.

Огънче в есенния ден.

И стих, в сърцето притихнал.

Сълза, изпила настръхналата

нежност на нощта.

И любов. Безумното обичане,

което оставя без дъх.

 

Колко още му трябва на човек,

за да се почувства щастлив?!

 

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Със Светла! Поздрав!
  • И само стих стига ...
  • Не мислех, че материалното е толкова важно...!
  • Ванко - откъс от едно мое "Успях те, Животе":
    Постигнал съм всичко
    вече,
    а колко е нужно на човека -
    хляб, постеля, семейство,
    челяд
    и понякога
    пиянотеменужена
    вечер.
    Поздрави!
  • Ех, де да беше така!
    Но трябва му още храна, и легло, и вода...
    Едва тогава, след задоволяване на тези потребности, идва ред и на тези неща, които ти изброяваш.
    Незадоволената основна потребност е обемна - тя заема всичкото място, и не позволява да се появят другите потребности.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...