Oct 17, 2013, 11:13 AM

Колко му трябва на човека...

  Poetry » Love
654 0 5

Колко му трябва на човека...

 

Докосвоне. С ръка и мисъл.

Огънче в есенния ден.

И стих, в сърцето притихнал.

Сълза, изпила настръхналата

нежност на нощта.

И любов. Безумното обичане,

което оставя без дъх.

 

Колко още му трябва на човек,

за да се почувства щастлив?!

 

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Със Светла! Поздрав!
  • И само стих стига ...
  • Не мислех, че материалното е толкова важно...!
  • Ванко - откъс от едно мое "Успях те, Животе":
    Постигнал съм всичко
    вече,
    а колко е нужно на човека -
    хляб, постеля, семейство,
    челяд
    и понякога
    пиянотеменужена
    вечер.
    Поздрави!
  • Ех, де да беше така!
    Но трябва му още храна, и легло, и вода...
    Едва тогава, след задоволяване на тези потребности, идва ред и на тези неща, които ти изброяваш.
    Незадоволената основна потребност е обемна - тя заема всичкото място, и не позволява да се появят другите потребности.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...