17.10.2013 г., 11:13

Колко му трябва на човека...

652 0 5

Колко му трябва на човека...

 

Докосвоне. С ръка и мисъл.

Огънче в есенния ден.

И стих, в сърцето притихнал.

Сълза, изпила настръхналата

нежност на нощта.

И любов. Безумното обичане,

което оставя без дъх.

 

Колко още му трябва на човек,

за да се почувства щастлив?!

 

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Със Светла! Поздрав!
  • И само стих стига ...
  • Не мислех, че материалното е толкова важно...!
  • Ванко - откъс от едно мое "Успях те, Животе":
    Постигнал съм всичко
    вече,
    а колко е нужно на човека -
    хляб, постеля, семейство,
    челяд
    и понякога
    пиянотеменужена
    вечер.
    Поздрави!
  • Ех, де да беше така!
    Но трябва му още храна, и легло, и вода...
    Едва тогава, след задоволяване на тези потребности, идва ред и на тези неща, които ти изброяваш.
    Незадоволената основна потребност е обемна - тя заема всичкото място, и не позволява да се появят другите потребности.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...