17 oct 2013, 11:13

Колко му трябва на човека...

Poesía » De amor

655 0 5

Колко му трябва на човека...

Докосвоне. С ръка и мисъл.

Огънче в есенния ден.

И стих, в сърцето притихнал.

Сълза, изпила настръхналата

нежност на нощта.

И любов. Безумното обичане,

което оставя без дъх.

Колко още му трябва на човек,

за да се почувства щастлив?!

©Ванко Николов (Starkmaster ®vn)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Sanvali (Санвали)

Със Светла! Поздрав!

2013-10-18T15:01:36+03:00
contessa (Светла Асенова)

И само стих стига ...

2013-10-18T14:53:02+03:00
starkmaster (Ванко Николов)

Не мислех, че материалното е толкова важно...!

2013-10-17T12:28:38+03:00
valqka (Валентин Василев)

Ванко - откъс от едно мое "Успях те, Животе":
Постигнал съм всичко
вече,
а колко е нужно на човека -
хляб, постеля, семейство,
челяд
и понякога
пиянотеменужена
вечер.
Поздрави!

2013-10-17T11:41:56+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Ех, де да беше така!
Но трябва му още храна, и легло, и вода...
Едва тогава, след задоволяване на тези потребности, идва ред и на тези неща, които ти изброяваш.
Незадоволената основна потребност е обемна - тя заема всичкото място, и не позволява да се появят другите потребности.

2013-10-17T11:30:52+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0