30 нояб. 2011 г., 15:51

Колко още

943 0 0

Колко време да се лъжа,

че да те забравя мога,

че сълзите мога да избърша,

че ще вярвам само в Бога.

 

Колко пъти ще протягам

измръзнали от студ ръце.

Колко време мислено ще любя,

вместо с тяло, само със сърце.

 

Колко още дълго ще въздишам

по минала несбъдната мечта.

Колко пъти още ще умирам

и ще събираш само пепел от душа.

 

Но искам тази смърт отново

и макар до лудост да боли,

без тебе аз не съществувам,

без тебе няма бъдеще, нали?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...