30 нояб. 2011 г., 15:51

Колко още

946 0 0

Колко време да се лъжа,

че да те забравя мога,

че сълзите мога да избърша,

че ще вярвам само в Бога.

 

Колко пъти ще протягам

измръзнали от студ ръце.

Колко време мислено ще любя,

вместо с тяло, само със сърце.

 

Колко още дълго ще въздишам

по минала несбъдната мечта.

Колко пъти още ще умирам

и ще събираш само пепел от душа.

 

Но искам тази смърт отново

и макар до лудост да боли,

без тебе аз не съществувам,

без тебе няма бъдеще, нали?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...