Колко още
Колко време да се лъжа,
че да те забравя мога,
че сълзите мога да избърша,
че ще вярвам само в Бога.
Колко пъти ще протягам
измръзнали от студ ръце.
Колко време мислено ще любя,
вместо с тяло, само със сърце.
Колко още дълго ще въздишам
по минала несбъдната мечта.
Колко пъти още ще умирам
и ще събираш само пепел от душа.
Но искам тази смърт отново
и макар до лудост да боли,
без тебе аз не съществувам,
без тебе няма бъдеще, нали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Всички права запазени