30.11.2011 г., 15:51

Колко още

942 0 0

Колко време да се лъжа,

че да те забравя мога,

че сълзите мога да избърша,

че ще вярвам само в Бога.

 

Колко пъти ще протягам

измръзнали от студ ръце.

Колко време мислено ще любя,

вместо с тяло, само със сърце.

 

Колко още дълго ще въздишам

по минала несбъдната мечта.

Колко пъти още ще умирам

и ще събираш само пепел от душа.

 

Но искам тази смърт отново

и макар до лудост да боли,

без тебе аз не съществувам,

без тебе няма бъдеще, нали?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...