Колко още остава, мили, до старостта? В косите ти първия сняг превалял е, под клепачите паяжина тънка пълзи - всеки ден, малко по малко. Да се простим ли с младостта? И кога ли тъй бързо изтече? Чуй капчука, сякаш мълви: "Чук-чук, есен е вече!" Ала някъде, скрито в мене, живее твоето нявгашно лятно момиче, нощем още морето ми пее с шума на вълните: "Обичам!" Още пазя в стария скрин смешната рокля на точки. Хайде, давай да повървим, да потичаме нощем пак боси! Смее се нашата дъщеря, знам, че ни взема за луди и не знае, че имаме още крила, че сънуваме лято и пеперуди...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.