Колко още остава, мили, до старостта?
В косите ти първия сняг превалял е,
под клепачите паяжина тънка пълзи -
всеки ден, малко по малко.
Да се простим ли с младостта?
И кога ли тъй бързо изтече?
Чуй капчука, сякаш мълви:
"Чук-чук, есен е вече!"
Ала някъде, скрито в мене, живее
твоето нявгашно лятно момиче,
нощем още морето ми пее
с шума на вълните: "Обичам!" ...