15 февр. 2008 г., 11:16

Колко сме малки!

1.9K 0 35
Колко сме малки! Шепа човеци!
Събрани в ръцете на Господ!
Небето вдига и спуска кепенци
и отваря вратите... без ропот!


Колко сме малки! Капка живот!
Започва шумно, а тихо завършва!
ДалИ сме взели или дали любов,
решава моментът, после издъхваме.


Колко сме малки! Мигово днешни!
Подранили понякога в спомен!
Никой не пита колко сме грешни!
Насила прекършени и без корен!



Моля, не поставяйте оценки! Бях свидетел на едно престъпление!
Две блъснати жени от фирма "Чистота". Не знам какво е състоянието им...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено браво имаш от мен за това стихотворение.

    Колко сме малки! Капка живот!
    Започва шумно, а тихо завършва!
  • "Колко сме малки! Шепа човеци!
    Събрани в ръцете на Господ!"

    ....
  • Наистина сме малки, но...твърде късно го осъзнаваме, за жалост.
  • Благодаря,че прочетохте!
  • Елица, силни думи си намерила за преживяното.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...