15 февр. 2008 г., 11:16

Колко сме малки!

1.9K 0 35
Колко сме малки! Шепа човеци!
Събрани в ръцете на Господ!
Небето вдига и спуска кепенци
и отваря вратите... без ропот!


Колко сме малки! Капка живот!
Започва шумно, а тихо завършва!
ДалИ сме взели или дали любов,
решава моментът, после издъхваме.


Колко сме малки! Мигово днешни!
Подранили понякога в спомен!
Никой не пита колко сме грешни!
Насила прекършени и без корен!



Моля, не поставяйте оценки! Бях свидетел на едно престъпление!
Две блъснати жени от фирма "Чистота". Не знам какво е състоянието им...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено браво имаш от мен за това стихотворение.

    Колко сме малки! Капка живот!
    Започва шумно, а тихо завършва!
  • "Колко сме малки! Шепа човеци!
    Събрани в ръцете на Господ!"

    ....
  • Наистина сме малки, но...твърде късно го осъзнаваме, за жалост.
  • Благодаря,че прочетохте!
  • Елица, силни думи си намерила за преживяното.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...