Feb 15, 2008, 11:16 AM

Колко сме малки!

  Poetry » Other
1.9K 0 35
Колко сме малки! Шепа човеци!
Събрани в ръцете на Господ!
Небето вдига и спуска кепенци
и отваря вратите... без ропот!


Колко сме малки! Капка живот!
Започва шумно, а тихо завършва!
ДалИ сме взели или дали любов,
решава моментът, после издъхваме.


Колко сме малки! Мигово днешни!
Подранили понякога в спомен!
Никой не пита колко сме грешни!
Насила прекършени и без корен!



Моля, не поставяйте оценки! Бях свидетел на едно престъпление!
Две блъснати жени от фирма "Чистота". Не знам какво е състоянието им...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искрено браво имаш от мен за това стихотворение.

    Колко сме малки! Капка живот!
    Започва шумно, а тихо завършва!
  • "Колко сме малки! Шепа човеци!
    Събрани в ръцете на Господ!"

    ....
  • Наистина сме малки, но...твърде късно го осъзнаваме, за жалост.
  • Благодаря,че прочетохте!
  • Елица, силни думи си намерила за преживяното.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...