15.02.2008 г., 11:16

Колко сме малки!

Поезия » Друга

1.9K 0 35

Колко сме малки! Шепа човеци!
Събрани в ръцете на Господ!
Небето вдига и спуска кепенци
и отваря вратите... без ропот!

Колко сме малки! Капка живот!
Започва шумно, а тихо завършва!
ДалИ сме взели или дали любов,
решава моментът, после издъхваме.

Колко сме малки! Мигово днешни!
Подранили понякога в спомен!
Никой не пита колко сме грешни!
Насила прекършени и без корен!

Моля, не поставяйте оценки! Бях свидетел на едно престъпление!
Две блъснати жени от фирма "Чистота". Не знам какво е състоянието им...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Cursed (Димитрина Иванова)

Искрено браво имаш от мен за това стихотворение.

Колко сме малки! Капка живот!
Започва шумно, а тихо завършва!

2008-03-07T15:45:57+02:00
i2na (Инна)

"Колко сме малки! Шепа човеци!
Събрани в ръцете на Господ!"

....

2008-02-21T10:30:20+02:00
Nella_gold (Нели )

Наистина сме малки, но...твърде късно го осъзнаваме, за жалост.

2008-02-16T16:59:17+02:00
Елишка (Елица Стоянова)

Благодаря,че прочетохте!

2008-02-16T14:29:31+02:00
dolly (Доли)

Елица, силни думи си намерила за преживяното.

2008-02-16T12:00:11+02:00