Колкото къщичката на тъгата
Мъничка съм, колкото тъгата,
стапяща се по ръба на свещ.
Капчица... от капката залята,
мъничко болезненост... и скреж.
А нататък... пролет ненаситна.
Нощ на неуморните коне,
свикнали край бездната да скитат...
И да не достигат никой. Не.
Пропаст да разронват от сърцето...
камъчета ситни – думи в стих.
Колкото да ги подритна леко...
да си кажа: " Хайде, стига! Спри!
Хайде, де!!!
Ех, толкова е лесно...
Само че, подритнеш ли ги, те
свиват си гнезда на твойте плещи
и изглежда... ставаш им къщè.
Къщичката на... тъгата свети,
вътре – маса, огледало, свещ.
Литне ли детето ми наесен,
ще изтлея бавно от копнеж.
Пламъче в прозореца ще стана.
Мъничко (като болезненост).
Колкото да излекувам рана,
колкото да се обичам (днес).
https://youtu.be/KjEACciTLpo
(Песен на мой колега, който се опитва да пробие в рапа. Ако ви харесва, подкрепете го. Благодаря.)
https://youtu.be/_hyAOYMUVDs
(Вдъхновението... дано не се повтарям с него)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
