May 28, 2023, 8:45 AM

Колкото къщичката на тъгата 

  Poetry
644 11 18
Мъничка съм, колкото тъгата,
стапяща се по ръба на свещ.
Капчица... от капката залята,
мъничко болезненост... и скреж.
А нататък... пролет ненаситна.
Нощ на неуморните коне,
свикнали край бездната да скитат...
И да не достигат никой. Не.
Пропаст да разронват от сърцето...
камъчета ситни – думи в стих.
Колкото да ги подритна леко...
да си кажа: " Хайде, стига! Спри! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??