Nevium (Нина Чалъкова)
194 287
10 февр. 2022 г., 08:56

Кома 

  Поэзия » Свободный стих, Другая
801 3 6

Иглените ѝ ръце

докосват студения огън.

А той – тлее ли, тлее.

Не я стопля.

Не я ѝ прегръща.

А тя премръзва.

Страх го е. Нима я губи?

В нощта под звездите насаме.

 

 

"Ех, де да имаше едно одеяло

поне малко да сгрея това тяло." -

шепнеше белокосото момиче,

"...и тези ръце да не ме бодат,

и очите ми да не сълзят,

и краката ми, погледни ги:

не ме държат. Не мога и

две стъпки да направя.

 

Защо е толкова студено тук?

И толкова тъмно? Нали си бях у дома?

Къде са белите простори?

Ами трите слънца?

Къде са златните поля,

по които се разхождахме

до късно вечерта?

Къде е сребърната река,

в която се потапяхме на връщане

от там? Къде е буковата гора,

която за нас беше като храм?

Защо е толкова тихо? Не е ли сън...

да се събудя...?

Нима наистина съм сама?"

Зная, че бяхте тук, при мен.

Гледах вашите лица. Нима спя?

А вие ме чакате да се върна..."

 

Иглените ѝ ръце докоснаха жарта.

Но не ги изгори.

Снежните ѝ очи от тях създадоха пламъци.

Прегърна я.

Но не можа да я стопли.

 

***

 

А от отвън викаха името ѝ,

вече избили нейните врагове.

Проклинаха. Удряха.

 

Всяка нощ ѝ говореха.

Разказваха истории

от техния живот.

Четяха на глас любимите ѝ книги,

сякаш ги чуваше.

Понякога насила се смееха,

очакайки отговор от нейна страна.

После тихо проплакваха, защото

усещаха, че я изгубиха.

Всяка сутрин решеха косите ѝ,

тези дълги, снежно-бели коси,

целуваха челото ѝ,

присядайки до нейното легло.

Прегръщаха я за да усетят нейната топлина.

После я завиваха да не усеща студа.

 

 ***

 

"Трябва да се върна.

Не мога да ги оставя сами.

Навярно ме чакат.

Хайде, тяло, стани.

Искам да съм с тях.

Не можеш вечно да останеш тук.

Не можеш да спиш.

Движи се, па макар и

премръзнало от студ.

По-бързо. Хайде! Бягай! Моля те!

Не се предавай!

Докато не намериш вратата,

която да ни върне обратно... "

© Нина Чалъкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се,че ти харесва!
  • Интересно!
  • Много ви благодаря, Миночка, Лидия, Стойчо! Изключително много се радвам, че ви е харесало! Оценявам го! Да, може и така да се нарече, сякаш е преживяно наистина. Понякога раните на душата са толкова дълбоки, че тя изпада в дълбока кома.
  • Това е един сън наяве.
    Психологията отразява поетичната действителност на преживени чувства.
    Поздравления, Нина!
  • Да, понякога става и така - съзнанието се събужда и надделява.
  • Много интересно, сякаш това е преживяно в действителност, и тази вътрешна борба е достойна за уважение! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??