Кома

10 февр. 2022 г., 08:56

Поэзия » Свободный стих, Другая

915 3 6

Иглените ѝ ръце
докосват студения огън.
А той – тлее ли, тлее.
Не я стопля.
Не я ѝ прегръща.
А тя премръзва.
Страх го е. Нима я губи?
В нощта под звездите насаме.
"Ех, де да имаше едно одеяло
поне малко да сгрея това тяло." -
шепнеше белокосото момиче,
"...и тези ръце да не ме бодат, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кома

Искате да прочетете повече?

Предложения