Иглените ѝ ръце
докосват студения огън.
А той – тлее ли, тлее.
Не я стопля.
Не я ѝ прегръща.
А тя премръзва.
Страх го е. Нима я губи?
В нощта под звездите насаме.
"Ех, де да имаше едно одеяло
поне малко да сгрея това тяло." -
шепнеше белокосото момиче,
"...и тези ръце да не ме бодат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up