Компас
1K
0
0
Компас
Далеч от дома сама вървя -
по гребена на обезумялата вълна.
И пращам спомени по вятъра към ничия земя.
Душата ми разлива се във капчици морска вода.
Към тебе тръгнала съм по океанската пътека,
компасът – в другата посока сочи.
Ще търся теб – незнайния моряк,
по чуждите скали – от бряг на бряг.
Сбирам в шепата си ту морски бриз, ту залеза красив.
И мечтая да си тук сега –долетял на птичите крила.
Тогава ще утихнат всички бури
и корабите ще завъртят витла.
А аз ще плавам обратно към дома,
притиснала дълбоко дъното на морската земя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жени Петкова Все права защищены
