Mar 10, 2011, 9:46 AM

Компас

  Poetry » Love
1K 0 0

Компас

 

Далеч от дома сама вървя -

по гребена на обезумялата вълна.

И пращам спомени по вятъра към ничия земя.

Душата ми разлива се във капчици морска вода.

 

Към тебе тръгнала съм по океанската пътека,

компасът – в другата посока сочи.

Ще търся теб – незнайния моряк,

по чуждите скали – от бряг на бряг.

 

Сбирам в шепата си ту морски бриз, ту залеза красив.

И мечтая да си тук сега –долетял на птичите крила.

Тогава ще утихнат всички бури

 и корабите ще завъртят витла.

А аз ще плавам обратно към дома,

притиснала дълбоко дъното на морската земя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жени Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...