Mar 10, 2011, 9:46 AM

Компас 

  Poetry » Love
707 0 0

Компас

 

Далеч от дома сама вървя -

по гребена на обезумялата вълна.

И пращам спомени по вятъра към ничия земя.

Душата ми разлива се във капчици морска вода.

 

Към тебе тръгнала съм по океанската пътека,

компасът – в другата посока сочи.

Ще търся теб – незнайния моряк,

по чуждите скали – от бряг на бряг.

 

Сбирам в шепата си ту морски бриз, ту залеза красив.

И мечтая да си тук сега –долетял на птичите крила.

Тогава ще утихнат всички бури

 и корабите ще завъртят витла.

А аз ще плавам обратно към дома,

притиснала дълбоко дъното на морската земя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Жени Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??