Компас

Далеч от дома сама вървя -

по гребена на обезумялата вълна.

И пращам спомени по вятъра към ничия земя.

Душата ми разлива се във капчици морска вода.

Към тебе тръгнала съм по океанската пътека,

компасът – в другата посока сочи.

Ще търся теб – незнайния моряк,

по чуждите скали – от бряг на бряг.

Сбирам в шепата си ту морски бриз, ту залеза красив.

И мечтая да си тук сега –долетял на птичите крила.

Тогава ще утихнат всички бури

 и корабите ще завъртят витла.

А аз ще плавам обратно към дома,

притиснала дълбоко дъното на морската земя.