30 мар. 2013 г., 11:13  

Комюнике

556 0 1

Обичам да съм черната овца отлъчена от стадото,

обърнала очи навътре към сърцето си.

Да не се вписвам във стандарти и клишета,

щастлива като дете, играещо на пясъка.

Да обитавам пясъчните замъци и кули,

да бъда Бог на моите илюзии.

И да сънувам непорочния си свят на детството,

когато всички бяхме прости и невежи

и светехме от добрини.

Когато момичетата късно ставаха жени

и от настойчивите погледи се изчервяваха.

Сега сме бедни и чудовищно ограбени,

придатъци на телевизори и на компютри.

Вече не знаем на какво се смеем

и на какво  плачем.

  За въженце живота си влачим,

обречени на смърт и на безсмъртие.

Приспиваме го в люлката на мозъчните клетки.

Рояци от въпроси във вечността витае,

а ние тънем във догадки и във сметки...

Пращи по шевовете Космоса от празнословие.

От действие и от бездействие

осъдени са идващите поколения.

Гневът им ще ни догони в небесата...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...