Обичам да съм черната овца отлъчена от стадото,
обърнала очи навътре към сърцето си.
Да не се вписвам във стандарти и клишета,
щастлива като дете, играещо на пясъка.
Да обитавам пясъчните замъци и кули,
да бъда Бог на моите илюзии.
И да сънувам непорочния си свят на детството,
когато всички бяхме прости и невежи
и светехме от добрини.
Когато момичетата късно ставаха жени
и от настойчивите погледи се изчервяваха.
Сега сме бедни и чудовищно ограбени,
придатъци на телевизори и на компютри.
Вече не знаем на какво се смеем
и на какво плачем.
За въженце живота си влачим,
обречени на смърт и на безсмъртие.
Приспиваме го в люлката на мозъчните клетки.
Рояци от въпроси във вечността витае,
а ние тънем във догадки и във сметки...
Пращи по шевовете Космоса от празнословие.
От действие и от бездействие
осъдени са идващите поколения.
Гневът им ще ни догони в небесата...
© Диана Кънева Всички права запазени