30.03.2013 г., 11:13  

Комюнике

558 0 1

Обичам да съм черната овца отлъчена от стадото,

обърнала очи навътре към сърцето си.

Да не се вписвам във стандарти и клишета,

щастлива като дете, играещо на пясъка.

Да обитавам пясъчните замъци и кули,

да бъда Бог на моите илюзии.

И да сънувам непорочния си свят на детството,

когато всички бяхме прости и невежи

и светехме от добрини.

Когато момичетата късно ставаха жени

и от настойчивите погледи се изчервяваха.

Сега сме бедни и чудовищно ограбени,

придатъци на телевизори и на компютри.

Вече не знаем на какво се смеем

и на какво  плачем.

  За въженце живота си влачим,

обречени на смърт и на безсмъртие.

Приспиваме го в люлката на мозъчните клетки.

Рояци от въпроси във вечността витае,

а ние тънем във догадки и във сметки...

Пращи по шевовете Космоса от празнословие.

От действие и от бездействие

осъдени са идващите поколения.

Гневът им ще ни догони в небесата...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...