Концерт в есента

Нито знам откъде, нито зная защо,

в час потаен дочух аз щуреца-солист.

Изненадан, дори вятър спря на место́,

поприседна смирен върху жълтия лист

с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“.

Всички млъкнаха тук. Тихо стана навред.

Тъй приятен сюрприз: артист концетриращ –

звънък глас на певец и душа на поет

в този есенен  час – тъй тъжен, умиращ,

към сърцата ни път издирва, намира...

Живодар ДУШКОВ