15.10.2025 г., 15:40

Концерт в есента

119 0 0

Нито знам откъде, нито зная защо,

в час потаен дочух аз щуреца-солист.

Изненадан, дори вятър спря на место́,

поприседна смирен върху жълтия лист

с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“.

 

Всички млъкнаха тук. Тихо стана навред.

Тъй приятен сюрприз: артист концетриращ –

звънък глас на певец и душа на поет

в този есенен  час – тъй тъжен, умиращ,

към сърцата ни път издирва, намира...

 

Живодар ДУШКОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живодар Душков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...