Аляска

Поэзия

649 4 3

Навярно ще осъмна в кучи студ,

но няма да се стигне до раздяла.

Ти ще шепнеш, че е глупост,

аз - че още съм си цяла.

Разбила бих с очи звездите си,

държиш ли ме в ръце и капки нежност.

Навярно ще умра сред кучи студ,

но призракът ще каже, че е вечност.

Прострени из сълзи от квази-лудост,

плуваме по алено ухание,

лилаво по ръба от пренакъсване,

струна от неслучено пиано.

Навярно ще умра от малко студ,

повърхността ще се начупи от признания,

клавиши ще са трепетните устни,

а стонът - прашно огледало.

Навярно ще умра, но ти си тук...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Нямам думи при теб, в твоите светове! Уникална и естествена! Стиховете ти трептят, а чувствата в тях могат да прераждат...и аз трептя, когато те чета, често плача и ти благодаря...все едно слушам любима песен, отново и отново...
а за тази твоя творба коментари нямам, само ще те прегърна и поздравя с тази песен, защото чувството, когато я слушам и това да я прочета е толкова познато...и близко... и тя ще ти покаже, какво усетих дори в този свят на Аляска...

https://youtu.be/TdWEhMOrRpQ

2016-07-26T21:59:36+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Йоанка, невероятно силно е да кажеш "Навярно ще умра", много силен стих!

2016-07-26T19:39:56+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Много, много силно! Така само ти можеш да пишеш, Йоана! Слагам го в Любими.

2016-07-26T10:59:19+03:00