26 июл. 2016 г., 09:00  

Аляска 

  Поэзия
5.0 / 3
577 4 3
Навярно ще осъмна в кучи студ,
но няма да се стигне до раздяла.
Ти ще шепнеш, че е глупост,
аз - че още съм си цяла.
Разбила бих с очи звездите си,
държиш ли ме в ръце и капки нежност.
Навярно ще умра сред кучи студ,
но призракът ще каже, че е вечност.
Прострени из сълзи от квази-лудост,
плуваме по алено ухание,
лилаво по ръба от пренакъсване,
струна от неслучено пиано. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »