Аляска
Навярно ще осъмна в кучи студ,
но няма да се стигне до раздяла.
Ти ще шепнеш, че е глупост,
аз - че още съм си цяла.
Разбила бих с очи звездите си,
държиш ли ме в ръце и капки нежност.
Навярно ще умра сред кучи студ,
но призракът ще каже, че е вечност.
Прострени из сълзи от квази-лудост,
плуваме по алено ухание,
лилаво по ръба от пренакъсване,
струна от неслучено пиано.
Навярно ще умра от малко студ,
повърхността ще се начупи от признания,
клавиши ще са трепетните устни,
а стонът - прашно огледало.
Навярно ще умра, но ти си тук...
© Йоана All rights reserved.
и тя ще ти покаже, какво усетих дори в този свят на Аляска...
