limeruna (Йоана)
565 3355
26.07.2016 г., 9:00 ч.  

Аляска 

  Поезия
517 4 3

 

Навярно ще осъмна в кучи студ,


но няма да се стигне до раздяла.


Ти ще шепнеш, че е глупост,


аз - че още съм си цяла.


Разбила бих с очи звездите си,


държиш ли ме в ръце и капки нежност.


Навярно ще умра сред кучи студ,
 

но призракът ще каже, че е вечност.
 

Прострени из сълзи от квази-лудост,
 

плуваме по алено ухание,
 

лилаво по ръба от пренакъсване,
 

струна от неслучено пиано.
 

Навярно ще умра от малко студ,
 

повърхността ще се начупи от признания,
 

клавиши ще са трепетните устни,
 

а стонът - прашно огледало.
 

Навярно ще умра, но ти си тук...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямам думи при теб, в твоите светове! Уникална и естествена! Стиховете ти трептят, а чувствата в тях могат да прераждат...и аз трептя, когато те чета, често плача и ти благодаря...все едно слушам любима песен, отново и отново...
    а за тази твоя творба коментари нямам, само ще те прегърна и поздравя с тази песен, защото чувството, когато я слушам и това да я прочета е толкова познато...и близко... и тя ще ти покаже, какво усетих дори в този свят на Аляска...

    https://youtu.be/TdWEhMOrRpQ
  • Йоанка, невероятно силно е да кажеш "Навярно ще умра", много силен стих!
  • Много, много силно! Така само ти можеш да пишеш, Йоана! Слагам го в Любими.
Предложения
: ??:??