8 сент. 2024 г., 00:36  

Кондор или врабче си?

800 1 4

"Ти носиш в себе си кондор,

а заприличала си на врабче!

Лети в безкрайния простор!", 
веднъж подшушна ми гласче.

Без криле отдавна съм останала, аз вярвах,
отрязани безмилостно от тоз живот суров.  
От погледи и думи укорителни увяхвах,
посичаха те из основи всеки порив нов. 

Желанието си за устрем бях изгубила
във тривиален до безкрайност цикъл, 
от разговорите повърхностни измъчена, 
от липсата на автентичност и на смисъл. 

Забравих, че величествен кондор във мен живее,
а не прекършено врабче, обречено в небитието,
сред върховете близо до звездите той се рее,

намерих го в планинските масиви на сърцето.

Тина Чели
септември 2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...