8.09.2024 г., 0:36  

Кондор или врабче си?

792 1 4

"Ти носиш в себе си кондор,

а заприличала си на врабче!

Лети в безкрайния простор!", 
веднъж подшушна ми гласче.

Без криле отдавна съм останала, аз вярвах,
отрязани безмилостно от тоз живот суров.  
От погледи и думи укорителни увяхвах,
посичаха те из основи всеки порив нов. 

Желанието си за устрем бях изгубила
във тривиален до безкрайност цикъл, 
от разговорите повърхностни измъчена, 
от липсата на автентичност и на смисъл. 

Забравих, че величествен кондор във мен живее,
а не прекършено врабче, обречено в небитието,
сред върховете близо до звездите той се рее,

намерих го в планинските масиви на сърцето.

Тина Чели
септември 2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...