14 мар. 2025 г., 13:30

Конете в историята

548 1 8

От древни времена галопира светът!

Умира, оцелява и разпънат възкръсва.

Между разум и лудост, чест или мъст,

в епични войни и исторически земетръси.

Воден от огнен прабългарски дух,

опашката конска въздигна за знаме

тук, на днешните ни земи Аспарух,

спря се и държава вековна създаде.

Край Ма̀дара в гранитна скала издълбан

конник коня си от векове е възседнал.

С легендарната конница препускал Шишман,

Бенковски помним с Хвърковатата чета.

А какво ли би бил Александъл Велики

по пътя на славата без коня си Буцефал?

И идалгото с вятърни мелници в битки -

Дон Кихот без верния свой Росинант?

В сърцето на земята отекват копита

от смели кавалкади*! Легенди вековни!

В сражения, в победи, достойни за стѝхове,

не са просто минало! Те са гвоздеи,

                                 ковали История!

Кавалкади* - шествие от конници

 

Написано по повод предстоящия вернисаж в гр. Кюстендил на тема „Конете като цвят“ и великолепните картини на „Новите майстори“ – талантливи ученици – художници с ръководител и педагог – художникът Евгени Серафимов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какъв рядък, но и много красив спорт се избрали, Наташа! Сигурно да чувснвото е нещо подобно на летене. 🥰🐎 Вижте тогава още едно мое стихотворение "Коне", което публикувах преди две седмици, надявам се да ви хареса. Благодаря ви много за коментара!!
  • На младини тренирах конен спорт и затова твоето послание много ми хареса!
  • Мини, от сърце ти благодаря за пожеланията!
  • Доре, ако знаех, щях да те поздравя с един от двата тематични стиха за имения ти ден специално.🥰 Благодаря ти много за коментара!
  • Хареса ми, Дани, добре си се справила. Всичко ще мине чудесно. Успех на талантливите художници и на теб.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...