Конете в историята
От древни времена галопира светът!
Умира, оцелява и разпънат възкръсва.
Между разум и лудост, чест или мъст,
в епични войни и исторически земетръси.
Воден от огнен прабългарски дух,
опашката конска въздигна за знаме
тук, на днешните ни земи Аспарух,
спря се и държава вековна създаде.
Край Ма̀дара в гранитна скала издълбан
конник коня си от векове е възседнал.
С легендарната конница препускал Шишман,
Бенковски помним с Хвърковатата чета.
А какво ли би бил Александъл Велики
по пътя на славата без коня си Буцефал?
И идалгото с вятърни мелници в битки -
Дон Кихот без верния свой Росинант?
В сърцето на земята отекват копита
от смели кавалкади*! Легенди вековни!
В сражения, в победи, достойни за стѝхове,
не са просто минало! Те са гвоздеи,
ковали История!
…
Кавалкади* - шествие от конници
Написано по повод предстоящия вернисаж в гр. Кюстендил на тема „Конете като цвят“ и великолепните картини на „Новите майстори“ – талантливи ученици – художници с ръководител и педагог – художникът Евгени Серафимов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
