1 нояб. 2004 г., 22:56

Конник

2K 0 4
Къс кривокрак конник качен на своя кон,
събудил се от своя сън, но в сaмота,
въздухът във вятър вей неговия стон,
леко лениво и лесно през тез листа
язди той замислен, зорък във таз зора,
омръзнал му своя жалък, жесток живот,
вместо бял, блед облак над своята глава
иска слънце да огрей неговий хомот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ицо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чакай малко,нещо не те разбрах.Признавам,че съм зле по литература,но от това,което каза разбрах,че всqка рима всъщност е наивна.?Коя рима тогава не е наивна?
  • Наивна рима е например: живот - хомот, кон - стон. Е поне не си изпаднал в крайност като да риуваш "нощ" с "полунощ", което като за начало е добре. Всъщност без наивни рими трудно може да се мине, но може да се опиташ да ги избягваш доколкото ти е възможно. А за нагласянето на стъпките - очевидно е трябвало да подходиш по друг начин - например да търсиш синонимни думи и изрази. Но всичко това се добива с практика, така че мога само да ти кажа - продължавай да пишеш , а ние сме тук именно за да те насочваме в посоката, която считаме за вярна. Е не си длъжен да я следваш, но ако намираш рационално зрънце в съветите, които ти се дават можеш да се съобразиш с тях, ако не намираш - казваш: "Майната ви" и продължаваш напред.
  • Благодаря за добрата оценка.Архаизмите на места наистина не са много уместни, но това беше единственият начи да наглася стъпките.А каквo означава наивна рима?
  • Браво. Радостен съм, че не само си се заинтересувал от сайта ни, но и си напиал едно доста добро стихче. Чисто технически ще ти препоръчам да избягваш архаизмите - те по-скоро дразнят, отколкото създават атмосфера. Също така наивните рими трябва да се използват с мяра. Иначе си се справил на доста задаволително ниво, доста над средното.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...