Къс кривокрак конник качен на своя кон,
събудил се от своя сън, но в сaмота,
въздухът във вятър вей неговия стон,
леко лениво и лесно през тез листа
язди той замислен, зорък във таз зора,
омръзнал му своя жалък, жесток живот,
вместо бял, блед облак над своята глава
иска слънце да огрей неговий хомот.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up