Конник
събудил се от своя сън, но в сaмота,
въздухът във вятър вей неговия стон,
леко лениво и лесно през тез листа
язди той замислен, зорък във таз зора,
омръзнал му своя жалък, жесток живот,
вместо бял, блед облак над своята глава
иска слънце да огрей неговий хомот.
© Ицо All rights reserved.