8 нояб. 2025 г., 12:56

Константа ли си?

194 0 0

Мисълта за теб –
спокойствие.

Споменът –
буря,
връхлитаща
без предупреждение.

Липсата ти е въпрос,
на който не отговарям –
само го нося.

Без да търся
те намирам –
в сенките.
В паузите.
В дъха между думите –
неизказани.
В чувства
без споделеност.
В топлия ми поглед –
болезнено неразбран.

Изплъзна ли се моментът
измежду пръстите?

Оставих ти следа.
Една.


А тя
се оказа
всичко.


Ще я
последваш
ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Георгиева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...