Константа ли си?

Мисълта за теб –
спокойствие.

Споменът –
буря,
връхлитаща
без предупреждение.

Липсата ти е въпрос,
на който не отговарям –
само го нося.

Без да търся
те намирам –
в сенките.
В паузите.
В дъха между думите –
неизказани.
В чувства
без споделеност.
В топлия ми поглед –
болезнено неразбран.

Изплъзна ли се моментът
измежду пръстите?

Оставих ти следа.
Една.

А тя
се оказа
всичко.

Ще я
последваш
ли?