Константа ли си?
Мисълта за теб –
спокойствие.
Споменът –
буря,
връхлитаща
без предупреждение.
Липсата ти е въпрос,
на който не отговарям –
само го нося.
Без да търся
те намирам –
в сенките.
В паузите.
В дъха между думите –
неизказани.
В чувства
без споделеност.
В топлия ми поглед –
болезнено неразбран.
Изплъзна ли се моментът
измежду пръстите?
Оставих ти следа.
Една.
А тя
се оказа
всичко.
Ще я
последваш
ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Георгиева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ