8.11.2025 г., 12:56

Константа ли си?

199 0 0

Мисълта за теб –
спокойствие.

Споменът –
буря,
връхлитаща
без предупреждение.

Липсата ти е въпрос,
на който не отговарям –
само го нося.

Без да търся
те намирам –
в сенките.
В паузите.
В дъха между думите –
неизказани.
В чувства
без споделеност.
В топлия ми поглед –
болезнено неразбран.

Изплъзна ли се моментът
измежду пръстите?

Оставих ти следа.
Една.


А тя
се оказа
всичко.


Ще я
последваш
ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Георгиева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...