inara
45 649
15 сент. 2023 г., 18:46  

Констатация 

  Поэзия
264 1 7

Ръцете ти са се смалили –
не се побирам вече в тях.
А бяха те големи, мили!
В прегръдката ти често спях.

 

Ръцете ти – те бяха пламък, 
ковачи бяха – на мечти!
Сега до лявото ти рамо
огнището едва дими...

 

Ръцете ти... сънувам нощем,
че още търсят с онзи плам
да ме омесят в страстни нощви,
че хляб да имам да ти дам...


Сега прегръщам тишината.
Бленувам прежните ръце –
големи колкото Жената,
която ти от мен отне. 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??