Бягах от училище защото
проблем ми бе косата, облеклото.
Нарочен бях за враг на правилата.
Бях пешка недоказана в играта.

Лъжех в къщи, че наред е всичко.
Бягах после вече по привичка.
Свикнах с бягството и със лъжата,
сякаш сам създадох правилата.

Грабна ме животът без да крия.
Пиех бира, казвах, че ракия.
Бягах отговорно от закони,
срещах само хора със пагони...

Но успях и фирма да направя...
Няма с дреболии да се хваля!
Построих си вила на морето,
куфара ми стана портмонето...

Питам се сега, защо не зная,
ако бях изряден в час до края,
днес дали не щях да се пропия?...
Слава Богу, че не бях от тия...