inara
45 649
15.09.2023 г., 18:46 ч.  

Констатация 

  Поезия
265 1 7

Ръцете ти са се смалили –
не се побирам вече в тях.
А бяха те големи, мили!
В прегръдката ти често спях.

 

Ръцете ти – те бяха пламък, 
ковачи бяха – на мечти!
Сега до лявото ти рамо
огнището едва дими...

 

Ръцете ти... сънувам нощем,
че още търсят с онзи плам
да ме омесят в страстни нощви,
че хляб да имам да ти дам...


Сега прегръщам тишината.
Бленувам прежните ръце –
големи колкото Жената,
която ти от мен отне. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??