Ако всички, които твърдят,

че напълно играят себе си 

и захвърлят маски през гръб,

ще им лъснат всичките белези. 

Тутаксѝ ще изгрее мимансът.

Най-последните първи ще станат 

и отричали втория шанс,

ще са гладни герои за слава. 

Но дано да не дава Господ, 

че без друго творците блудстват 

с премълчаване на въпросите, 

а крещят, че няма изкуство... 

Мен в ума ми не се побира, 

как възможно е вдъхновение, 

да ни бъде - човек гримиран 

с най-добрите си намерения? 

А къде мъдростта покрихме? 

Изпарѝли се, че я няма? 

Всички книги ли изгорихме, 

дето учат на чест и вяра? 

Нейде в ъ́глите на Вселената  

разпиляваме любовта си, 

но сме радостни лицемерно, 

че оцеляваме в предостатъчност. 

Следват тежки душевни контузии, 

ако няма да има разлика, 

между пълните с чувства музи  

и онези, които мразим... 

Затова ще се моля Богу, 

да насити добре контраста, 

че прогледнали ний отново, 

ще отсеем тъга от щастие... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

01.04.2024