Ако всички, които твърдят,
че напълно играят себе си
и захвърлят маски през гръб,
ще им лъснат всичките белези.
Тутаксѝ ще изгрее мимансът.
Най-последните първи ще станат
и отричали втория шанс,
ще са гладни герои за слава.
Но дано да не дава Господ,
че без друго творците блудстват
с премълчаване на въпросите,
а крещят, че няма изкуство...
Мен в ума ми не се побира,
как възможно е вдъхновение,
да ни бъде - човек гримиран
с най-добрите си намерения?
А къде мъдростта покрихме?
Изпарѝли се, че я няма?
Всички книги ли изгорихме,
дето учат на чест и вяра?
Нейде в ъ́глите на Вселената
разпиляваме любовта си,
но сме радостни лицемерно,
че оцеляваме в предостатъчност.
Следват тежки душевни контузии,
ако няма да има разлика,
между пълните с чувства музи
и онези, които мразим...
Затова ще се моля Богу,
да насити добре контраста,
че прогледнали ний отново,
ще отсеем тъга от щастие...
©тихопат.
Данаил Антонов
01.04.2024
© Данаил Антонов Всички права запазени