24 окт. 2008 г., 16:34

Контури

945 0 4

По петолинието на скуката

времето се влачи.

Капе от улука ми

кръв и гарван грачи.

 

Секундите прелитат и свистят

през иглени уши.

Минути се преплитат и пълзят

към небето в сив пушек.

 

Огън и кръв,

смях и сълзи.

Кръв и огън,

сълзи и смях.

 

Юмрукът на малката стрелка

кръжи по лицето на часовника.

Заплашва го със саморазправа.

 

Тъмен дъжд вали,

потоци от сенки улиците галят.

 

Мустаците на Салвадор Дали

стърнищата на мисълта ми палят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...