24 окт. 2008 г., 16:34

Контури

940 0 4

По петолинието на скуката

времето се влачи.

Капе от улука ми

кръв и гарван грачи.

 

Секундите прелитат и свистят

през иглени уши.

Минути се преплитат и пълзят

към небето в сив пушек.

 

Огън и кръв,

смях и сълзи.

Кръв и огън,

сълзи и смях.

 

Юмрукът на малката стрелка

кръжи по лицето на часовника.

Заплашва го със саморазправа.

 

Тъмен дъжд вали,

потоци от сенки улиците галят.

 

Мустаците на Салвадор Дали

стърнищата на мисълта ми палят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...