24 окт. 2008 г., 16:34

Контури

942 0 4

По петолинието на скуката

времето се влачи.

Капе от улука ми

кръв и гарван грачи.

 

Секундите прелитат и свистят

през иглени уши.

Минути се преплитат и пълзят

към небето в сив пушек.

 

Огън и кръв,

смях и сълзи.

Кръв и огън,

сълзи и смях.

 

Юмрукът на малката стрелка

кръжи по лицето на часовника.

Заплашва го със саморазправа.

 

Тъмен дъжд вали,

потоци от сенки улиците галят.

 

Мустаците на Салвадор Дали

стърнищата на мисълта ми палят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...