По петолинието на скуката
времето се влачи.
Капе от улука ми
кръв и гарван грачи.
Секундите прелитат и свистят
през иглени уши.
Минути се преплитат и пълзят
към небето в сив пушек.
Огън и кръв,
смях и сълзи.
Кръв и огън,
сълзи и смях.
Юмрукът на малката стрелка
кръжи по лицето на часовника.
Заплашва го със саморазправа.
Тъмен дъжд вали,
потоци от сенки улиците галят.
Мустаците на Салвадор Дали
стърнищата на мисълта ми палят.
© Серафим All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
