По петолинието на скуката
времето се влачи.
Капе от улука ми
кръв и гарван грачи.
Секундите прелитат и свистят
през иглени уши.
Минути се преплитат и пълзят
към небето в сив пушек.
Огън и кръв,
смях и сълзи.
Кръв и огън,
сълзи и смях.
Юмрукът на малката стрелка
кръжи по лицето на часовника.
Заплашва го със саморазправа.
Тъмен дъжд вали,
потоци от сенки улиците галят.
Мустаците на Салвадор Дали
стърнищата на мисълта ми палят.
© Серафим All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
