24.10.2008 г., 16:34

Контури

935 0 4

По петолинието на скуката

времето се влачи.

Капе от улука ми

кръв и гарван грачи.

 

Секундите прелитат и свистят

през иглени уши.

Минути се преплитат и пълзят

към небето в сив пушек.

 

Огън и кръв,

смях и сълзи.

Кръв и огън,

сълзи и смях.

 

Юмрукът на малката стрелка

кръжи по лицето на часовника.

Заплашва го със саморазправа.

 

Тъмен дъжд вали,

потоци от сенки улиците галят.

 

Мустаците на Салвадор Дали

стърнищата на мисълта ми палят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...