24.10.2008 г., 16:34 ч.

Контури 

  Поезия » Друга
631 0 4

По петолинието на скуката

времето се влачи.

Капе от улука ми

кръв и гарван грачи.

 

Секундите прелитат и свистят

през иглени уши.

Минути се преплитат и пълзят

към небето в сив пушек.

 

Огън и кръв,

смях и сълзи.

Кръв и огън,

сълзи и смях.

 

Юмрукът на малката стрелка

кръжи по лицето на часовника.

Заплашва го със саморазправа.

 

Тъмен дъжд вали,

потоци от сенки улиците галят.

 

Мустаците на Салвадор Дали

стърнищата на мисълта ми палят.

© Серафим Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??