Копнеещ по дъжда...
Защо седиш самотен
на онази пуста пейка?...
Защо, зареян в нищото,
пропит си целия в мрачна тъга?...
Около тебе цветовете сливат се
в красиви шарки и игриви светлосенки,
денят е бодър, топъл е,
но ти копнееш по дъжда...
Във погледа ти виждам празност мътна,
липса режеща излъчва едноцветност и тъга...
Безжизнени, крещят очите нямо, безнадеждно,
във глухата безцветна всекидневност на деня...
И пак обръщаш гръб,
не бива да разкриваш болката ти крехка...
Страхуваш се
да разберат, че си раним...
Да бъдеш силен искаш,
ала "силен" не отрича да боли, щом си във треска,
не бяга от сълзите,
а открива красотата в тях!...
Сам го знаеш!...
... Копнеещ по дъжда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Все права защищены
